Jul 23, 2013, 9:42 PM

Не можеш 

  Poetry » Love
884 0 9

Не можеш

 



Не можеш да ме стигнеш. Не сега.
Посоката ми води към звездите.
Небесносиня приливна вълна,
далече от тревата и комините.
Далеч от камионите и хората,
и пушекът, заводите, проблемите.
Не искам да съм пагубно затворена,
забравена в руините на времето.
Не искам да потъна, недосегната
от пръските на лудата си тайнственост.
Ще си замина някой ден, прогледнала.
След края ще поема отначало.
Гнездо ще свия в' вчерашните вестници.
Ще литна от прозореца на къщата.
За чифт крила аз давам и ръцете си.
За миг покой, отдето няма връщане.

© Яна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Теди
    Ели
    Чо
    Елена
    Ками
    Валентин
    Жани
    Вихра

    Поздрав: http://www.youtube.com/watch?v=ZX7aPZ35wxQ
  • Поздравявам те и ти желая висок полет!
  • Вече си пак ти че ми се струва експериментираше малко в предните
    Хубав стих! Леко ме дразни това "в'вчерашните" но като отлежи може би ще си го редактираш самичка
    Поздрави, Лястовиче :*
  • Ех, перфектна си!
  • "За чифт крила аз давам и ръцете си.
    За миг покой, отдето няма връщане."
    Кой не би искал това???... Поздрави!!!
  • "Не можеш да ме стигнеш. Не сега.
    Посоката ми води към звездите. "
    Поздравления!
  • Поздрав, Яна!
  • Силен финал!
    Поздравления!
  • "Не искам да потъна, недосегната
    от пръските на лудата си тайнственост"
    Поздрави от мен, Яна! 6!
Random works
: ??:??