Jul 23, 2013, 9:42 PM

Не можеш

Poetry » Love

1K 0 9

Не можеш

Не можеш да ме стигнеш. Не сега.
Посоката ми води към звездите.
Небесносиня приливна вълна,
далече от тревата и комините.
Далеч от камионите и хората,
и пушекът, заводите, проблемите.
Не искам да съм пагубно затворена,
забравена в руините на времето.
Не искам да потъна, недосегната
от пръските на лудата си тайнственост.
Ще си замина някой ден, прогледнала.
След края ще поема отначало.
Гнездо ще свия в' вчерашните вестници.
Ще литна от прозореца на къщата.
За чифт крила аз давам и ръцете си.
За миг покой, отдето няма връщане.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect (Яна)

Теди
Ели
Чо
Елена
Ками
Валентин
Жани
Вихра

Поздрав: http://www.youtube.com/watch?v=ZX7aPZ35wxQ

2013-07-27T12:18:19+03:00
gravitacia (Вихра Волева)

Поздравявам те и ти желая висок полет!

2013-07-24T20:00:48+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Вече си пак ти че ми се струва експериментираше малко в предните
Хубав стих! Леко ме дразни това "в'вчерашните" но като отлежи може би ще си го редактираш самичка
Поздрави, Лястовиче :*

2013-07-24T09:56:47+03:00
valqka (Валентин Василев)

Ех, перфектна си!

2013-07-24T08:06:30+03:00
lindastefani (Камелия)

"За чифт крила аз давам и ръцете си.
За миг покой, отдето няма връщане."
Кой не би искал това???... Поздрави!!!

2013-07-24T07:49:10+03:00