vasisid (Василена Костова)
87 301
12 jun 2007, 9:08

НЕ МОЖЕШ 

  Poesía
746 1 10
 

НЕ МОЖЕШ


Не можеш да забравиш... ей така!

Откъснах този вик от себе си,

За тебе го откъснах...

Когато ветровете сухи,

                    на залеза очите пиха

и морни птици търсеха гнездо

в душата ми ограбена да свият.


Следите на нощта са страшно къси.

Безумният ти огън бавно ще угасне,

потънал във сърцето на дълбока пряспа,

когато се решиш да ме потърсиш.


А в моята врата ще скърцат ветрове.

И пак ще се провира във душата

през тясната пролука откраднатата нощ,

със този тънък писък на бръснача.


Сенките в душата ми безмълвно чезнат

зад хоризонта тънък на нощта.

А моите разкаляни пътеки все потъват

в безброй неразбираеми неща.


Не можеш да забравиш... ей така!

На паметта  ще те пореже звънко

                    острието на бръснача...

                                                    01.06.07г


© Василена Костова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??