Jun 12, 2007, 9:08 AM

НЕ МОЖЕШ

  Poetry
916 1 10
 

НЕ МОЖЕШ


Не можеш да забравиш... ей така!

Откъснах този вик от себе си,

За тебе го откъснах...

Когато ветровете сухи,

                    на залеза очите пиха

и морни птици търсеха гнездо

в душата ми ограбена да свият.


Следите на нощта са страшно къси.

Безумният ти огън бавно ще угасне,

потънал във сърцето на дълбока пряспа,

когато се решиш да ме потърсиш.


А в моята врата ще скърцат ветрове.

И пак ще се провира във душата

през тясната пролука откраднатата нощ,

със този тънък писък на бръснача.


Сенките в душата ми безмълвно чезнат

зад хоризонта тънък на нощта.

А моите разкаляни пътеки все потъват

в безброй неразбираеми неща.


Не можеш да забравиш... ей така!

На паметта  ще те пореже звънко

                    острието на бръснача...

                                                    01.06.07г


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...