НЕ МОЖЕШ
НЕ МОЖЕШ
Не можеш да забравиш... ей така!
Откъснах този вик от себе си,
За тебе го откъснах...
Когато ветровете сухи,
на залеза очите пиха
и морни птици търсеха гнездо
в душата ми ограбена да свият.
Следите на нощта са страшно къси.
Безумният ти огън бавно ще угасне,
потънал във сърцето на дълбока пряспа,
когато се решиш да ме потърсиш.
А в моята врата ще скърцат ветрове.
И пак ще се провира във душата
през тясната пролука откраднатата нощ,
със този тънък писък на бръснача.
Сенките в душата ми безмълвно чезнат
зад хоризонта тънък на нощта.
А моите разкаляни пътеки все потъват
в безброй неразбираеми неща.
Не можеш да забравиш... ей така!
На паметта ще те пореже звънко
острието на бръснача...
01.06.07г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Костова Всички права запазени
