НЕ МОЖЕШ
НЕ МОЖЕШ
Не можеш да забравиш... ей така!
Откъснах този вик от себе си,
За тебе го откъснах...
Когато ветровете сухи,
на залеза очите пиха
и морни птици търсеха гнездо
в душата ми ограбена да свият.
Следите на нощта са страшно къси.
Безумният ти огън бавно ще угасне,
потънал във сърцето на дълбока пряспа,
когато се решиш да ме потърсиш.
А в моята врата ще скърцат ветрове.
И пак ще се провира във душата
през тясната пролука откраднатата нощ,
със този тънък писък на бръснача.
Сенките в душата ми безмълвно чезнат
зад хоризонта тънък на нощта.
А моите разкаляни пътеки все потъват
в безброй неразбираеми неща.
Не можеш да забравиш... ей така!
На паметта ще те пореже звънко
острието на бръснача...
01.06.07г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василена Костова Все права защищены
