27 jul 2008, 20:11

Не можеш да ме върнеш

917 0 1
Искам пак да ме прегърнеш,
душата ми в гроба да обърнеш,
сълзите ти в земята да попият
а сърцата ни отново лудо да забият!

Стоиш до мен и ми говориш,
искаш, знам, до мен да се заровиш!
В ръката си държиш червена роза
и малко листче с нежна проза!

Повтаряш колко много ме обичаш
и от живота си нещастен даже се отричаш!
Снимката ми гледаш и тъй отчаян си сега,
не можеш още да повярваш, че не съм до тебе в света!

Смъртта отне ме от ръцете твои,
остави само спомените мои!
Изгубена душа, болка и сърце разбито!
Самотни нощи, самота и бъдеще убито!

Забрави ме... Забрави за мен... За нас... За всичко...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...