Не можеш да ме върнеш
920
0
1
Искам пак да ме прегърнеш,
душата ми в гроба да обърнеш,
сълзите ти в земята да попият
а сърцата ни отново лудо да забият!
Стоиш до мен и ми говориш,
искаш, знам, до мен да се заровиш!
В ръката си държиш червена роза
и малко листче с нежна проза!
Повтаряш колко много ме обичаш
и от живота си нещастен даже се отричаш!
Снимката ми гледаш и тъй отчаян си сега,
не можеш още да повярваш, че не съм до тебе в света!
Смъртта отне ме от ръцете твои,
остави само спомените мои!
Изгубена душа, болка и сърце разбито!
Самотни нощи, самота и бъдеще убито!
Забрави ме... Забрави за мен... За нас... За всичко...
душата ми в гроба да обърнеш,
сълзите ти в земята да попият
а сърцата ни отново лудо да забият!
Стоиш до мен и ми говориш,
искаш, знам, до мен да се заровиш!
В ръката си държиш червена роза
и малко листче с нежна проза!
Повтаряш колко много ме обичаш
и от живота си нещастен даже се отричаш!
Снимката ми гледаш и тъй отчаян си сега,
не можеш още да повярваш, че не съм до тебе в света!
Смъртта отне ме от ръцете твои,
остави само спомените мои!
Изгубена душа, болка и сърце разбито!
Самотни нощи, самота и бъдеще убито!
Забрави ме... Забрави за мен... За нас... За всичко...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Владимирова Всички права запазени
