morti6a (Мария Владимирова) morti6a (Мария Владимирова)
8
Jul 27, 2008, 8:11 PM

Не можеш да ме върнеш

  Poetry » Love
921 0 1
Искам пак да ме прегърнеш,
душата ми в гроба да обърнеш,
сълзите ти в земята да попият
а сърцата ни отново лудо да забият!

Стоиш до мен и ми говориш,
искаш, знам, до мен да се заровиш!
В ръката си държиш червена роза
и малко листче с нежна проза!

Повтаряш колко много ме обичаш
и от живота си нещастен даже се отричаш!
Снимката ми гледаш и тъй отчаян си сега,
не можеш още да повярваш, че не съм до тебе в света!

Смъртта отне ме от ръцете твои,
остави само спомените мои!
Изгубена душа, болка и сърце разбито!
Самотни нощи, самота и бъдеще убито!

Забрави ме... Забрави за мен... За нас... За всичко...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Владимирова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0