Jul 27, 2008, 8:11 PM

Не можеш да ме върнеш

  Poetry » Love
919 0 1
Искам пак да ме прегърнеш,
душата ми в гроба да обърнеш,
сълзите ти в земята да попият
а сърцата ни отново лудо да забият!

Стоиш до мен и ми говориш,
искаш, знам, до мен да се заровиш!
В ръката си държиш червена роза
и малко листче с нежна проза!

Повтаряш колко много ме обичаш
и от живота си нещастен даже се отричаш!
Снимката ми гледаш и тъй отчаян си сега,
не можеш още да повярваш, че не съм до тебе в света!

Смъртта отне ме от ръцете твои,
остави само спомените мои!
Изгубена душа, болка и сърце разбито!
Самотни нощи, самота и бъдеще убито!

Забрави ме... Забрави за мен... За нас... За всичко...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Владимирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...