11 nov 2008, 21:59

Не на място

  Poesía » Otra
1.1K 0 9

Като кораб, затънал сред пясък,

като цвете, отгледано в парник,

като стиснат за гърлото крясък,

като отдавна лутащ се странник.

 

 

 

Като лятно слънце през зима,

като пролетна пъпка на есен,

като глупаво стихче без рима,

като отдавна заглъхнала песен.

 

...

 

Така съм не на място, когато

далеч си от мене сега

и като животинче рогато

блъскам главата си в бетонна стена...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биляна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Приятно като в зоопарк се почувствах тук
  • Браво!!!
  • Здравей,Били!Това което си написала е прекрасно,пожелавам ти да си много щастлива и усмихната и очаквам следващото ти стихотворение да е също толкова прекрасно ,но и малко по-ведро.Поздрави!!!
  • Прекрасно!Поздрав,Били!
  • Били, само не ме лъжи, че си песен със затихващи функции! Все още ти предстои да звучиш мажорно. Чупи бетона и карай напред!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...