Nov 11, 2008, 9:59 PM

Не на място

  Poetry » Other
1.1K 0 9

Като кораб, затънал сред пясък,

като цвете, отгледано в парник,

като стиснат за гърлото крясък,

като отдавна лутащ се странник.

 

 

 

Като лятно слънце през зима,

като пролетна пъпка на есен,

като глупаво стихче без рима,

като отдавна заглъхнала песен.

 

...

 

Така съм не на място, когато

далеч си от мене сега

и като животинче рогато

блъскам главата си в бетонна стена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биляна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Приятно като в зоопарк се почувствах тук
  • Браво!!!
  • Здравей,Били!Това което си написала е прекрасно,пожелавам ти да си много щастлива и усмихната и очаквам следващото ти стихотворение да е също толкова прекрасно ,но и малко по-ведро.Поздрави!!!
  • Прекрасно!Поздрав,Били!
  • Били, само не ме лъжи, че си песен със затихващи функции! Все още ти предстои да звучиш мажорно. Чупи бетона и карай напред!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...