11 нояб. 2008 г., 21:59

Не на място

1.1K 0 9

Като кораб, затънал сред пясък,

като цвете, отгледано в парник,

като стиснат за гърлото крясък,

като отдавна лутащ се странник.

 

 

 

Като лятно слънце през зима,

като пролетна пъпка на есен,

като глупаво стихче без рима,

като отдавна заглъхнала песен.

 

...

 

Така съм не на място, когато

далеч си от мене сега

и като животинче рогато

блъскам главата си в бетонна стена...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биляна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Приятно като в зоопарк се почувствах тук
  • Браво!!!
  • Здравей,Били!Това което си написала е прекрасно,пожелавам ти да си много щастлива и усмихната и очаквам следващото ти стихотворение да е също толкова прекрасно ,но и малко по-ведро.Поздрави!!!
  • Прекрасно!Поздрав,Били!
  • Били, само не ме лъжи, че си песен със затихващи функции! Все още ти предстои да звучиш мажорно. Чупи бетона и карай напред!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...