11 нояб. 2008 г., 21:59

Не на място

1.1K 0 9

Като кораб, затънал сред пясък,

като цвете, отгледано в парник,

като стиснат за гърлото крясък,

като отдавна лутащ се странник.

 

 

 

Като лятно слънце през зима,

като пролетна пъпка на есен,

като глупаво стихче без рима,

като отдавна заглъхнала песен.

 

...

 

Така съм не на място, когато

далеч си от мене сега

и като животинче рогато

блъскам главата си в бетонна стена...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биляна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Приятно като в зоопарк се почувствах тук
  • Браво!!!
  • Здравей,Били!Това което си написала е прекрасно,пожелавам ти да си много щастлива и усмихната и очаквам следващото ти стихотворение да е също толкова прекрасно ,но и малко по-ведро.Поздрави!!!
  • Прекрасно!Поздрав,Били!
  • Били, само не ме лъжи, че си песен със затихващи функции! Все още ти предстои да звучиш мажорно. Чупи бетона и карай напред!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...