11.11.2008 г., 21:59

Не на място

1.1K 0 9

Като кораб, затънал сред пясък,

като цвете, отгледано в парник,

като стиснат за гърлото крясък,

като отдавна лутащ се странник.

 

 

 

Като лятно слънце през зима,

като пролетна пъпка на есен,

като глупаво стихче без рима,

като отдавна заглъхнала песен.

 

...

 

Така съм не на място, когато

далеч си от мене сега

и като животинче рогато

блъскам главата си в бетонна стена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приятно като в зоопарк се почувствах тук
  • Браво!!!
  • Здравей,Били!Това което си написала е прекрасно,пожелавам ти да си много щастлива и усмихната и очаквам следващото ти стихотворение да е също толкова прекрасно ,но и малко по-ведро.Поздрави!!!
  • Прекрасно!Поздрав,Били!
  • Били, само не ме лъжи, че си песен със затихващи функции! Все още ти предстои да звучиш мажорно. Чупи бетона и карай напред!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...