15 jul 2007, 12:01

НЕ НА САМОТАТА 

  Poesía
503 0 4
Залез многоцветен
над пустош се стеле,
Призрачно пъстреят
насекоми и светят!

С грохот водопад се плиска,
недокоснат от ръка човешка.
Чародейка билки сбира,
благи слова намира.

Пред нас къща-грамада,
с претруфена стара ограда
и стопанка не млада,
огряна от есен златна!

От слънчеви места лъчите
земята топлят и очите.
Потъва долина в покой,
докосни я със любов, сам не стой!

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??