Jul 15, 2007, 12:01 PM
НЕ НА САМОТАТА
Залез многоцветен
над пустош се стеле,
Призрачно пъстреят
насекоми и светят!
С грохот водопад се плиска,
недокоснат от ръка човешка.
Чародейка билки сбира,
благи слова намира.
Пред нас къща-грамада,
с претруфена стара ограда
и стопанка не млада,
огряна от есен златна!
От слънчеви места лъчите
земята топлят и очите.
Потъва долина в покой,
докосни я със любов, сам не стой!
над пустош се стеле,
Призрачно пъстреят
насекоми и светят!
С грохот водопад се плиска,
недокоснат от ръка човешка.
Чародейка билки сбира,
благи слова намира.
Пред нас къща-грамада,
с претруфена стара ограда
и стопанка не млада,
огряна от есен златна!
От слънчеви места лъчите
земята топлят и очите.
Потъва долина в покой,
докосни я със любов, сам не стой!
© Мариола Томова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Понякога ни е нужна тая самота, но да знаем, че в съседната стая
има някой!!!Благодаря ви!!! -
Няма по-голямо наказание от самотата!
Прекрасен стих Миме!
Поздрав! -
Харса ми!Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много хубав стих!