Jul 15, 2007, 12:01 PM

НЕ НА САМОТАТА

  Poetry
624 0 4
Залез многоцветен
над пустош се стеле,
Призрачно пъстреят
насекоми и светят!

С грохот водопад се плиска,
недокоснат от ръка човешка.
Чародейка билки сбира,
благи слова намира.

Пред нас къща-грамада,
с претруфена стара ограда
и стопанка не млада,
огряна от есен златна!

От слънчеви места лъчите
земята топлят и очите.
Потъва долина в покой,
докосни я със любов, сам не стой!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...