НЕ НА САМОТАТА
Залез многоцветен
над пустош се стеле,
Призрачно пъстреят
насекоми и светят!
С грохот водопад се плиска,
недокоснат от ръка човешка.
Чародейка билки сбира,
благи слова намира.
Пред нас къща-грамада,
с претруфена стара ограда
и стопанка не млада,
огряна от есен златна!
От слънчеви места лъчите
земята топлят и очите.
Потъва долина в покой,
докосни я със любов, сам не стой!
над пустош се стеле,
Призрачно пъстреят
насекоми и светят!
С грохот водопад се плиска,
недокоснат от ръка човешка.
Чародейка билки сбира,
благи слова намира.
Пред нас къща-грамада,
с претруфена стара ограда
и стопанка не млада,
огряна от есен златна!
От слънчеви места лъчите
земята топлят и очите.
Потъва долина в покой,
докосни я със любов, сам не стой!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
