15 nov 2015, 0:16

Не, на смъртта

644 1 10

Злото навлезе във живота ни
решило до край да сломи смелостта.
Откъсна плода от сърцата ни.
Душите обви с непрогледна тъма.
Оголи зъбИте вампирските
и яростно впи ги дълбоко в плътта.
Измисли си сенките - черните
на сцена ги сложи да видим кръвта.
Юмруци показа... и ноктите
злокобно насочени право в целта .
А мисъл изписана в криптите
зачеркна светилото, плъзна страха .
Злото нахлу... но препъна се
в дръзка преграда - гранитна скала.
Остана едничко спасение
от камък въздигна се мощна вълна.
Сблъсък разтърси устоите.
Гръм титаничен отекна в нощта.
А след тишината в двубоя им,
доброто изписа: "Не, на смъртта!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихът ти носи силен заряд. Подкрепям позицията ти Таня.
  • Доброто издига винаги стена, която злото не може да пробие.
    Поздравления, Таня! Стихът е много силен!
  • Благодаря на всички прочели и коментирали.
    "Страхът предизвиква гняв. Гневът предизвиква омраза, а почнеш ли да мразиш, всичко е загубено."
    Не, на страхът, гневът и омразата. Допуснем ли ги в душите си, допускаме смъртта, и се превръщаме в.... терористи!
  • Правото да си жив
    е стъпкано и хвърлено в коша
    с мръсното пране на времето.
    Малките светлини от изгубени хора
    не могат да предизвикат торнадо
    в умовете на живите бързо изчезват новините за насилие
    тъгата е относително понятие
    днес си щастлив
    а утре просто си спомен
    Загубил смисъл
    живота продължава за другите.
    А ангелите са станали повече.
  • "Не, на смъртта!" - това е мото без коментар, към всички живи същества...!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...