15.11.2015 г., 0:16

Не, на смъртта

642 1 10

Злото навлезе във живота ни
решило до край да сломи смелостта.
Откъсна плода от сърцата ни.
Душите обви с непрогледна тъма.
Оголи зъбИте вампирските
и яростно впи ги дълбоко в плътта.
Измисли си сенките - черните
на сцена ги сложи да видим кръвта.
Юмруци показа... и ноктите
злокобно насочени право в целта .
А мисъл изписана в криптите
зачеркна светилото, плъзна страха .
Злото нахлу... но препъна се
в дръзка преграда - гранитна скала.
Остана едничко спасение
от камък въздигна се мощна вълна.
Сблъсък разтърси устоите.
Гръм титаничен отекна в нощта.
А след тишината в двубоя им,
доброто изписа: "Не, на смъртта!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихът ти носи силен заряд. Подкрепям позицията ти Таня.
  • Доброто издига винаги стена, която злото не може да пробие.
    Поздравления, Таня! Стихът е много силен!
  • Благодаря на всички прочели и коментирали.
    "Страхът предизвиква гняв. Гневът предизвиква омраза, а почнеш ли да мразиш, всичко е загубено."
    Не, на страхът, гневът и омразата. Допуснем ли ги в душите си, допускаме смъртта, и се превръщаме в.... терористи!
  • Правото да си жив
    е стъпкано и хвърлено в коша
    с мръсното пране на времето.
    Малките светлини от изгубени хора
    не могат да предизвикат торнадо
    в умовете на живите бързо изчезват новините за насилие
    тъгата е относително понятие
    днес си щастлив
    а утре просто си спомен
    Загубил смисъл
    живота продължава за другите.
    А ангелите са станали повече.
  • "Не, на смъртта!" - това е мото без коментар, към всички живи същества...!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...