4 jun 2012, 9:31

(Не)написано

  Poesía » Otra
3.5K 16 27

Изписах и последните си листи.

Мастилото отдавна май изсъхна.

Остана само този лист... И мислех

със спомена за теб да го запълня.

Опитвам. Но не мога да напиша

и ред  дори - ръката ми се спира.

А думите напират... Сякаш дишат

във мен. И вече нищо не разбирам...

Опитах много пъти - все напразно.

Но нека някой каже, че е лесно

със думи да обхванеш необятност,

да оковеш във брегове безбрежност,

да облечеш във цветове незримост,

във песен да изпееш тишината,

от бучки лед да сътвориш огниво,

със сенки да опишеш светлината,

във стреме да запрегнеш бурен вятър

и да обърнеш Дявола... към Бога.


В сърцето ще те нося, във душата...

Но в стих да те опиша - не, не мога.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Засегабезиме Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....