4 jun 2012, 9:31

(Не)написано

  Poesía » Otra
3.5K 16 27

Изписах и последните си листи.

Мастилото отдавна май изсъхна.

Остана само този лист... И мислех

със спомена за теб да го запълня.

Опитвам. Но не мога да напиша

и ред  дори - ръката ми се спира.

А думите напират... Сякаш дишат

във мен. И вече нищо не разбирам...

Опитах много пъти - все напразно.

Но нека някой каже, че е лесно

със думи да обхванеш необятност,

да оковеш във брегове безбрежност,

да облечеш във цветове незримост,

във песен да изпееш тишината,

от бучки лед да сътвориш огниво,

със сенки да опишеш светлината,

във стреме да запрегнеш бурен вятър

и да обърнеш Дявола... към Бога.


В сърцето ще те нося, във душата...

Но в стих да те опиша - не, не мога.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Засегабезиме Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...