Изписах и последните си листи.
Мастилото отдавна май изсъхна.
Остана само този лист... И мислех
със спомена за теб да го запълня.
Опитвам. Но не мога да напиша
и ред дори - ръката ми се спира.
А думите напират... Сякаш дишат
във мен. И вече нищо не разбирам...
Опитах много пъти - все напразно.
Но нека някой каже, че е лесно
със думи да обхванеш необятност,
да оковеш във брегове безбрежност, ...