23 ago 2006, 16:17

Не, не е нощ...

  Poesía
1.3K 0 9

***

 

                                           - Страхувам се от тъмното.

                                                             - Не се страхувай – в тъмното съм аз...

                                                                                   ( разговор между влюбени)

                                                                 

Не, не е нощ – не искам да повярвам.

Недей да ми доказваш, замълчи.

Денят е в топлината на ръцете ти,

във слънцето на твоите очи.

 

Защо да вярвам, че е нощ? До мене си –

превръщаш даже сянката в искра,

дори и мрака ти не чувствам тъмен,

когато си до мен така.

 

Деня прегръщам във сърцето си,

как да повярвам, че е нощ, кажи ми!

Усмивката ти лунно свети.

Недей да палиш свещите, любими…

 

11.04.2004

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...