30 dic 2007, 8:36

Не, не искам!

  Poesía
1.2K 0 4
Не искам слава, ни пари,
не ме влече да съм прочут, ни прословут.
Дори да спя на сламата, в краварника, животът ми ще е красив,
когато няма го ярема повратлив.

Не искам аз да съм герой,
за възхищението ви не копнея.
И честно да си кажа, за извратената ви "нАука"
изобщо не милея!

Но искам, искам и копнея,
да видя щастие и справедливост,
мечтая, да - мечтая! -
да дойде краят на една система,
която хората почти погуби -

за някакви си осемнадесет години
България разграбиха до шушка
и когато някой да го каже осмели се,
с очички подли да се шушне - луд е, мани!

МЕЧТИ аз имам, мили буржоа!
Да дойде краят на сърцата ледени и
на душите мъртви,
и никой да не блее заранта: - А-къде-ми-е... Съвестта?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...