Dec 30, 2007, 8:36 AM

Не, не искам!

  Poetry
1.2K 0 4
Не искам слава, ни пари,
не ме влече да съм прочут, ни прословут.
Дори да спя на сламата, в краварника, животът ми ще е красив,
когато няма го ярема повратлив.

Не искам аз да съм герой,
за възхищението ви не копнея.
И честно да си кажа, за извратената ви "нАука"
изобщо не милея!

Но искам, искам и копнея,
да видя щастие и справедливост,
мечтая, да - мечтая! -
да дойде краят на една система,
която хората почти погуби -

за някакви си осемнадесет години
България разграбиха до шушка
и когато някой да го каже осмели се,
с очички подли да се шушне - луд е, мани!

МЕЧТИ аз имам, мили буржоа!
Да дойде краят на сърцата ледени и
на душите мъртви,
и никой да не блее заранта: - А-къде-ми-е... Съвестта?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....