Не, не искам!
не ме влече да съм прочут, ни прословут.
Дори да спя на сламата, в краварника, животът ми ще е красив,
когато няма го ярема повратлив.
Не искам аз да съм герой,
за възхищението ви не копнея.
И честно да си кажа, за извратената ви "нАука"
изобщо не милея!
Но искам, искам и копнея,
да видя щастие и справедливост,
мечтая, да - мечтая! -
да дойде краят на една система,
която хората почти погуби -
за някакви си осемнадесет години
България разграбиха до шушка
и когато някой да го каже осмели се,
с очички подли да се шушне - луд е, мани!
МЕЧТИ аз имам, мили буржоа!
Да дойде краят на сърцата ледени и
на душите мъртви,
и никой да не блее заранта: - А-къде-ми-е... Съвестта?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Евстатиев Всички права запазени