Остави ме да вярвам, да тичам, ума си да губя…
Не, не ми пророкувай, за теб запази мъдростта си!
Аз летя до възбога, когато най-лудо се влюбя,
че напира кръвта ми и буйно кипи в дързостта си!
Не, не ми пророкувай, когато обичам съм щура…
© Росица Танчева Todos los derechos reservados