30 oct 2006, 12:38

Не, няма много да се бавя...

  Poesía
888 0 7
на Мартина




Не, няма много да се бавя.
Остава ми да мина моста
и се прибирам.
Ще отворим виното.
Ще пием.
Ще лежим,
заслушани във всичкото,
във тишината му...
Не, няма да се бавя много -
остава ми да срещна стар приятел
и да му кажа нещо...
за последно.
А после се прибирам! -
Ще отворим
виното...
Ще слушаме
Джон Ленън или Коен,
а после ще потънем
в онова, спокойното,
в телата си,
а немият,премигващ телевизор
ще ни гледа.
Не, няма да се бавя, никак –
Остава ми да вляза
в магазина,
да купя нашата
бутилка...

Не, няма да се бавя, мила -
остава само пътя
да открия...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Великолепен стих, Хенри!
  • Красив стих!
  • Купи виното и не се бави, когато тя те чака!
    Когато човек открие пътя се разделя с много други неща, точно това е трудното.Запази себе си в търсенето на пътя!
    Поздравления! Чудесен е стихът ти наистина!
  • Дано по-скоро го откриеш! Страшен си!
  • Компас попътен нека е сърцето затрептяло,
    послушай го, посоката ще ти покаже...
    * * *
    Страхотно!
    Много ми хареса, хубав стих! Поздрав, Ясене!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...