25 ago 2011, 13:27

Не обичам

969 0 2

 

Не обичам тази тъжна Луна,

разделена на две като нас,

жълтеникава, мрачна и зла,

търсеща своето второ "АЗ".

 

Не обичам сутрин избледнялото небе

и в светлика му звездите умиращи,

и когато вече не ми се спи

и Слънцето не обичам, в мене напиращо.

 

Не обичам и спокойното море,

безчувствено люлеещо се, пребледняващо,

и скалите сгушени в брега,

немеещи сами в пясъка смълчани.

 

Не обичам... толкова неща,

които ми се случват и ме правят тъжна,

животът ми е низ от светлина,

в която все някога ще се загубя.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нанита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios




  • Смисъла на думичката "светлина" разбирайте рая...Благодаря за откровението.Поздрави!
  • Харесах макар финала смислово да ми се губи.
    Думичката "светлина" по смисъл според мен не си е на мястото.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...