25 ago 2011, 13:27

Не обичам

966 0 2

 

Не обичам тази тъжна Луна,

разделена на две като нас,

жълтеникава, мрачна и зла,

търсеща своето второ "АЗ".

 

Не обичам сутрин избледнялото небе

и в светлика му звездите умиращи,

и когато вече не ми се спи

и Слънцето не обичам, в мене напиращо.

 

Не обичам и спокойното море,

безчувствено люлеещо се, пребледняващо,

и скалите сгушени в брега,

немеещи сами в пясъка смълчани.

 

Не обичам... толкова неща,

които ми се случват и ме правят тъжна,

животът ми е низ от светлина,

в която все някога ще се загубя.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нанита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios




  • Смисъла на думичката "светлина" разбирайте рая...Благодаря за откровението.Поздрави!
  • Харесах макар финала смислово да ми се губи.
    Думичката "светлина" по смисъл според мен не си е на мястото.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....