Aug 25, 2011, 1:27 PM

Не обичам

  Poetry » Love
965 0 2

 

Не обичам тази тъжна Луна,

разделена на две като нас,

жълтеникава, мрачна и зла,

търсеща своето второ "АЗ".

 

Не обичам сутрин избледнялото небе

и в светлика му звездите умиращи,

и когато вече не ми се спи

и Слънцето не обичам, в мене напиращо.

 

Не обичам и спокойното море,

безчувствено люлеещо се, пребледняващо,

и скалите сгушени в брега,

немеещи сами в пясъка смълчани.

 

Не обичам... толкова неща,

които ми се случват и ме правят тъжна,

животът ми е низ от светлина,

в която все някога ще се загубя.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нанита All rights reserved.

Comments

Comments




  • Смисъла на думичката "светлина" разбирайте рая...Благодаря за откровението.Поздрави!
  • Харесах макар финала смислово да ми се губи.
    Думичката "светлина" по смисъл според мен не си е на мястото.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...