Не обичам тази тъжна Луна,
разделена на две като нас,
жълтеникава, мрачна и зла,
търсеща своето второ "АЗ".
Не обичам сутрин избледнялото небе
и в светлика му звездите умиращи,
и когато вече не ми се спи
и Слънцето не обичам, в мене напиращо.
Не обичам и спокойното море,
безчувствено люлеещо се, пребледняващо,
и скалите сгушени в брега,
немеещи сами в пясъка смълчани.
Не обичам... толкова неща,
които ми се случват и ме правят тъжна,
животът ми е низ от светлина,
в която все някога ще се загубя.
© Нанита Все права защищены
Смисъла на думичката "светлина" разбирайте рая...Благодаря за откровението.Поздрави!