25 авг. 2011 г., 13:27

Не обичам

964 0 2

 

Не обичам тази тъжна Луна,

разделена на две като нас,

жълтеникава, мрачна и зла,

търсеща своето второ "АЗ".

 

Не обичам сутрин избледнялото небе

и в светлика му звездите умиращи,

и когато вече не ми се спи

и Слънцето не обичам, в мене напиращо.

 

Не обичам и спокойното море,

безчувствено люлеещо се, пребледняващо,

и скалите сгушени в брега,

немеещи сами в пясъка смълчани.

 

Не обичам... толкова неща,

които ми се случват и ме правят тъжна,

животът ми е низ от светлина,

в която все някога ще се загубя.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нанита Все права защищены

Комментарии

Комментарии




  • Смисъла на думичката "светлина" разбирайте рая...Благодаря за откровението.Поздрави!
  • Харесах макар финала смислово да ми се губи.
    Думичката "светлина" по смисъл според мен не си е на мястото.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...