25.08.2011 г., 13:27

Не обичам

963 0 2

 

Не обичам тази тъжна Луна,

разделена на две като нас,

жълтеникава, мрачна и зла,

търсеща своето второ "АЗ".

 

Не обичам сутрин избледнялото небе

и в светлика му звездите умиращи,

и когато вече не ми се спи

и Слънцето не обичам, в мене напиращо.

 

Не обичам и спокойното море,

безчувствено люлеещо се, пребледняващо,

и скалите сгушени в брега,

немеещи сами в пясъка смълчани.

 

Не обичам... толкова неща,

които ми се случват и ме правят тъжна,

животът ми е низ от светлина,

в която все някога ще се загубя.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нанита Всички права запазени

Коментари

Коментари




  • Смисъла на думичката "светлина" разбирайте рая...Благодаря за откровението.Поздрави!
  • Харесах макар финала смислово да ми се губи.
    Думичката "светлина" по смисъл според мен не си е на мястото.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...