Не ослепях
Валя, как само цяла нощ валя.
А ти за миг не се събуди, татко.
Дори и вятърът жесток вилня.
Нощта бе нощ съвсем за кратко.
Отровен почна този мрачен ден.
Поне да беше го удавила нощта,
а той неистово се вряза в мен,
полазиха ме тръпки по гърба.
В очите ми забиваше се – нож.
Поряза ги, но силно още светеше.
Не хвърли половинка пукнат грош,
а виждаше – до кост болеше ме.
Какво не давах вече да е тъмно,
а той се плъзна упорит към пладне.
Към час, във който още по и върло
ще ръфа и от кучета по-гладно.
Върти се колелото днеска, татко.
Земята черна жадно те поглъща.
Не ослепях дори за много кратко.
И гледах... внук за сбогом как прегръща.
Моля, не оценявайте...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ани Монева Todos los derechos reservados
