Anita765 (Ани Монева)
296 11762
19 авг. 2015 г., 11:17  

Не ослепях 

  Поэзия
467 1 6

Валя, как само цяла нощ валя.
А ти  за миг не се събуди, татко.
Дори и вятърът жесток вилня.
Нощта бе нощ съвсем за кратко.

Отровен почна този мрачен ден.
Поне да беше го удавила нощта,
а той неистово се вряза в мен,
полазиха ме тръпки по гърба.

В очите ми забиваше се – нож.
Поряза ги, но силно още светеше.
Не хвърли половинка пукнат грош,
а виждаше – до кост болеше ме.

Какво не давах вече да е тъмно,
а той се плъзна упорит към пладне.
Към час, във който още по и върло
ще ръфа и от кучета по-гладно.

Върти се колелото днеска, татко.
Земята черна жадно те поглъща.
Не ослепях дори за много кратко.
И гледах... внук  за сбогом как прегръща.

 

 

 

Моля, не оценявайте...

 

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??