Не разпитвай коя и каква съм,
как го гледам, какво му шептя...
Аз не влизам в шаблонни понятия
като " майка", "любима", " жена"...
Не го питай дали съм послушна,
пресушавам ли жадни реки.
Заговори ли той, аз го слушам
и поникват у мене зари.
Не го питай дали ще извади
от сърцето си пламък за мен.
Той кладе вътре в мен звездопади
и го раждам за всеки нов ден.
Не го питай! Остави ме загадка!
Всеки отговор страшно горчи.
Аз съм жива, реална и сладка.
И съм трън във дузина очи.
Не разпитвай дали с мен чертае
резедава бразда или брод.
Не го питай! Той още не знае...
Аз съм му Всичко в този живот.
© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados