22 abr 2018, 8:40

НЕ ПИТАЙ!

1.1K 3 2

 

Може ли човек да обясни
защо сред хиляди себеподобни същества
едно е неговата пътеводна светлина;
защо се влюбва и сърцето му
в гърдите полудява?
Защо светът по-ярки краски придобива,
а после атомно
във две очи се свива?
Защо се скрива 
егото във някой прашен ъгъл
и вече съществува само той
или пък тя?
Защо се губят всички разстояния
и важно е най-близкото до теб?
И как така
изчезват всичките значения,
за да отворят място
само за едно:
обичам! Истински обичам!
Естествено! Тъй, както дишам!
Неоспоримо!
Какъвто е инстинктът ми
за съществуване.
Може ли човек да обясни любов?!
Не питай, моля те, защо!
Защо аз точно теб обичам.
Когато идва в дните ми любов,
не се замислям
и не я отричам.
Нима не е достатъчно
едно "Обичам!",
за да осмисли цялата вселена?!

21. 03. 2018 г.
Русе

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...