НЕ ПИТАЙ!
Може ли човек да обясни
защо сред хиляди себеподобни същества
едно е неговата пътеводна светлина;
защо се влюбва и сърцето му
в гърдите полудява?
Защо светът по-ярки краски придобива,
а после атомно
във две очи се свива?
Защо се скрива
егото във някой прашен ъгъл
и вече съществува само той
или пък тя?
Защо се губят всички разстояния
и важно е най-близкото до теб?
И как така
изчезват всичките значения,
за да отворят място
само за едно:
обичам! Истински обичам!
Естествено! Тъй, както дишам!
Неоспоримо!
Какъвто е инстинктът ми
за съществуване.
Може ли човек да обясни любов?!
Не питай, моля те, защо!
Защо аз точно теб обичам.
Когато идва в дните ми любов,
не се замислям
и не я отричам.
Нима не е достатъчно
едно "Обичам!",
за да осмисли цялата вселена?!
21. 03. 2018 г.
Русе
© Румен Ченков All rights reserved.
