BoBoteva (Bo Boteva) BoBoteva (Bo Boteva)
21 100
25 mar 2025, 16:10  

Не питай

460 7 15

 

 

Не питай косите ми как побеляха,

кога отлетяха мечтите на юг...

Годините много ли, малко ли бяха?

Съдбата ми скита се някъде тук.

 

Не чакай от мене покана за среща,

свободна присядам на морския бряг.

За минали радости в унес се сещам,

мечтите изпълват душата ми пак.

 

Подай ми ръка и напред поведи ме –

осъдена вечно да чезна в мираж,

съдбата ми днес ще пребъде чрез рими,

с поезия трупам житейския стаж!

 

Аз вечно съм нечия нежна любима,

но грея единствено теб щом те има!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Bo Boteva Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0