BoBoteva (Bo Boteva) BoBoteva (Bo Boteva)
21 100
Mar 25, 2025, 4:10 PM  

Не питай

462 7 15

 

 

Не питай косите ми как побеляха,

кога отлетяха мечтите на юг...

Годините много ли, малко ли бяха?

Съдбата ми скита се някъде тук.

 

Не чакай от мене покана за среща,

свободна присядам на морския бряг.

За минали радости в унес се сещам,

мечтите изпълват душата ми пак.

 

Подай ми ръка и напред поведи ме –

осъдена вечно да чезна в мираж,

съдбата ми днес ще пребъде чрез рими,

с поезия трупам житейския стаж!

 

Аз вечно съм нечия нежна любима,

но грея единствено теб щом те има!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Bo Boteva All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0