Не питай
Не питай косите ми как побеляха,
кога отлетяха мечтите на юг...
Годините много ли, малко ли бяха?
Съдбата ми скита се някъде тук.
Не чакай от мене покана за среща,
свободна присядам на морския бряг.
За минали радости в унес се сещам,
мечтите изпълват душата ми пак.
Подай ми ръка и напред поведи ме –
осъдена вечно да чезна в мираж,
съдбата ми днес ще пребъде чрез рими,
с поезия трупам житейския стаж!
Аз вечно съм нечия нежна любима,
но грея единствено теб щом те има!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Bo Boteva Всички права запазени
Знам, че си дискретна 
