4 jul 2009, 23:21
Не питам...
Сърцето на болката -
пламнало в огън око -
пронизва нощта
и безпаметно,
стържещо вия.
Под вятър проскубан,
с продрано
от синкава злоба сако,
протяжните сенки
на сивите делници пия.
Въжето
от сънища слепи
оловно тежи.
И лунна пътека
кристално
се стича в очите.
С Душа,
набраздена
от псевдолюбови,
глад
и лъжи,
какво ли е скрито
под камъка кръстен -
не питам.
© Донка Василева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Харесвам как пишеш!
Поздравявам те!
-
Какво ли е скрито ? какво ни очаква..? в известен смисъл всеки сам понася болката си,проскубания си вятър, злобните погледи и празните сънища... Но ако мечтите са красиви..
значи под камъка има и добри неща
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Това ми остава - да мечтая...