Не питам...
Сърцето на болката -
пламнало в огън око -
пронизва нощта
и безпаметно,
стържещо вия.
Под вятър проскубан,
с продрано
от синкава злоба сако,
протяжните сенки
на сивите делници пия.
Въжето
от сънища слепи
оловно тежи.
И лунна пътека
кристално
се стича в очите.
С Душа,
набраздена
от псевдолюбови,
глад
и лъжи,
какво ли е скрито
под камъка кръстен -
не питам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Донка Василева Todos los derechos reservados
значи под камъка има и добри неща