Сърцето на болката -
пламнало в огън око -
пронизва нощта
и безпаметно,
стържещо вия.
Под вятър проскубан,
с продрано
от синкава злоба сако,
протяжните сенки
на сивите делници пия.
Въжето
от сънища слепи
оловно тежи.
И лунна пътека
кристално
се стича в очите.
С Душа,
набраздена
от псевдолюбови,
глад
и лъжи,
какво ли е скрито
под камъка кръстен -
не питам.
© Донка Василева All rights reserved.
значи под камъка има и добри неща
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
