Jul 4, 2009, 11:21 PM

Не питам... 

  Poetry
485 0 3

Сърцето на болката -

пламнало в огън око -

пронизва нощта

и безпаметно,

стържещо вия.

Под вятър проскубан,

с продрано

от синкава злоба сако,

протяжните сенки

на сивите делници пия.

Въжето

от сънища слепи

оловно тежи.

И лунна пътека

кристално

се стича в очите.

С Душа,

набраздена

от псевдолюбови,

глад

и лъжи,

какво ли е скрито

под камъка кръстен -

не питам.

© Донка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Белла! Благодаря,Нели! Благодаря, Петя!
    Това ми остава - да мечтая...
  • Харесвам как пишеш!
    Поздравявам те!
  • Какво ли е скрито ? какво ни очаква..? в известен смисъл всеки сам понася болката си,проскубания си вятър, злобните погледи и празните сънища... Но ако мечтите са красиви.. значи под камъка има и добри неща
Random works
: ??:??