4.07.2009 г., 23:21 ч.
Не питам...
Сърцето на болката -
пламнало в огън око -
пронизва нощта
и безпаметно,
стържещо вия.
Под вятър проскубан,
с продрано
от синкава злоба сако,
протяжните сенки
на сивите делници пия.
Въжето
от сънища слепи
оловно тежи.
И лунна пътека
кристално
се стича в очите.
С Душа,
набраздена
от псевдолюбови,
глад
и лъжи,
какво ли е скрито
под камъка кръстен -
не питам.
© Донка Василева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Харесвам как пишеш!
Поздравявам те!
-
Какво ли е скрито ? какво ни очаква..? в известен смисъл всеки сам понася болката си,проскубания си вятър, злобните погледи и празните сънища... Но ако мечтите са красиви..
значи под камъка има и добри неща
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Това ми остава - да мечтая...