Не плача

Не плача. Не че нямам вече сили,

не искам да пилея свойта болка.

Боя се да не свикна, боже мили,

боя се и сама не зная колко.

Боя се и отново се раздавам,

а струва ли си, пита мойто утре.

Изгладени лица край мен минават

и влачи с тях животът куча мутра.

А мойта нощ се моли безутешно

за сън, за упокой и за отрада.

Смири се, стига толкоз, душо, страда,

иди заспи, простила всичко грешно.