13.03.2018 г., 8:51 ч.  

Не плача 

  Поезия
436 2 0

Не плача. Не че нямам вече сили,

не искам да пилея свойта болка.

Боя се да не свикна, боже мили,

боя се и сама не зная колко.

 

Боя се и отново се раздавам,

а струва ли си, пита мойто утре.

Изгладени лица край мен минават

и влачи с тях животът куча мутра.

 

А мойта нощ се моли безутешно

за сън, за упокой и за отрада.

Смири се, стига толкоз, душо, страда,

иди заспи, простила всичко грешно.

© СК Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??