меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
1 ene 2009, 23:55

Не плачи за мен 

  Poesía » De amor
1401 0 14
(мое МНОГО старо стихче, написано без да го разбирам, сякаш продиктувано от някакви странни сили - за да придобие смисъл днес и да го разбера)


Не плачи за мен,
от сълзите ти боли
ме - по-добре ела
и удари ме:

твоят плач ми
пронизва ушите
със игли,
сълзите ти
прогарят дупки
в мене -

замълчи...

                           На Л.

© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасен стих...страшно ми харесва
  • Не съм поет, може би съм писател но не и поет - душата ми вече не нашепва стихове, не пее, уморена е и мълчи. Ти пък си голямо трю, хубаво е че си религиозен, още едно от нещата които изгубих - Моят бог, изгубих го.

    Благодаря ви на всички за хубавите коментари. Аз пък съм бъгясал, не мога да мисля. Не знам кво ми става, просто не знам дори с каква дума да завърша изречението и с какъв препинателен знак
  • От стиховете ти които чета разбирам, че си добър и чувствителен човек и това няма как да не е така, защото все пак си ПОЕТ! Поздрвав за написаното!
  • всеки път като те чета и ми разтуптяваш сърцето!!!
  • "сълзите ти
    прогарят дупки
    в мене -

    замълчи..."-...!
  • хареса ми.. някак така позанто ми звучи... тъжно е.. но и истинско
  • Ех, че хубаво!

    Пиши, пиши...
    има какво да кажеш!
  • Има нещо вярно (бе тая емотикона ако я направя вместо с точка и под нея запетайка и до нея скоба, ако я направя с запетая над точка и скоба - дали ще я накарам да намигне с другото око...???)
  • мислярче и ти си наркоман...но ти си пристрастин към болката си....
  • на 13 си - няма да ти е трудно да си заслужиш от някой да напише за теб такова нещо (ако може да пише стихове). Л. се държеше точно като 13 годишна... епа писна ми, когато човек не знае какво иска и се страхува да вземе решение, ражда само болка. Не искам да участвам повече в това...

    ================
    Да, Л., точно като 13 годишна се държиш. Не ми пиши повече, освен ако не е онова което ти казах че бих желал да чуя от теб. Една думичка. Отговора. А иначе нямам нищо напротив да ме четеш - радвам се че ти харесва. И нали знаеш - обичам те.
  • знам. искам и за мен някой да пише такива неща...
  • Уау, благодаря ви много! Радвам се че стиха ви хареса, също така се радвам че нещо толкова старо (добре че го бях написал на машината и не го изхвърлих)намери приложение и смисъл да го напиша. Също така много се радвам когато абсолютно новорегистрирани потребители поставят първия си коментар точно на мое произведение... А сега отивам да си купя цигари че днес имам да пиша МНОГО.
  • Здравей Дани и за много години! Много ми допадна стихчето ти. Готино е. Много е някак си тъжно...От него лъха една такава болка и може би надежда едовременно.

    Не плачи за мен. Удари ме. Замълчи. (Звучат ми като някакви заповедни форми, отколкото като молба)

    "твоят плач ми пронизва ушите със игли"(може би най - силния момент от стихчето) толкова силен плач, плач от душевна болка...Толкова е истинско и красиво стихчето ти. Написано по толкова фин начин и с такова чувство.

    Имаш моите поздравления! Прегръдки
  • Хареса ми! Определено си пресъздал какво има под обвивката на човек... Това - невидимото за очите.
    Поздрав и за много години!
Propuestas
: ??:??