1 ene 2009, 23:55

Не плачи за мен

1.7K 0 14
(мое МНОГО старо стихче, написано без да го разбирам, сякаш продиктувано от някакви странни сили - за да придобие смисъл днес и да го разбера)


Не плачи за мен,
от сълзите ти боли
ме - по-добре ела
и удари ме:

твоят плач ми
пронизва ушите
със игли,
сълзите ти
прогарят дупки
в мене -

замълчи...

                           На Л.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих...страшно ми харесва
  • Не съм поет, може би съм писател но не и поет - душата ми вече не нашепва стихове, не пее, уморена е и мълчи. Ти пък си голямо трю, хубаво е че си религиозен, още едно от нещата които изгубих - Моят бог, изгубих го.

    Благодаря ви на всички за хубавите коментари. Аз пък съм бъгясал, не мога да мисля. Не знам кво ми става, просто не знам дори с каква дума да завърша изречението и с какъв препинателен знак
  • От стиховете ти които чета разбирам, че си добър и чувствителен човек и това няма как да не е така, защото все пак си ПОЕТ! Поздрвав за написаното!
  • всеки път като те чета и ми разтуптяваш сърцето!!!
  • "сълзите ти
    прогарят дупки
    в мене -

    замълчи..."-...!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...