Jan 1, 2009, 11:55 PM

Не плачи за мен

  Poetry » Love
1.7K 0 14
(мое МНОГО старо стихче, написано без да го разбирам, сякаш продиктувано от някакви странни сили - за да придобие смисъл днес и да го разбера)


Не плачи за мен,
от сълзите ти боли
ме - по-добре ела
и удари ме:

твоят плач ми
пронизва ушите
със игли,
сълзите ти
прогарят дупки
в мене -

замълчи...

                           На Л.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Серафимов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен стих...страшно ми харесва
  • Не съм поет, може би съм писател но не и поет - душата ми вече не нашепва стихове, не пее, уморена е и мълчи. Ти пък си голямо трю, хубаво е че си религиозен, още едно от нещата които изгубих - Моят бог, изгубих го.

    Благодаря ви на всички за хубавите коментари. Аз пък съм бъгясал, не мога да мисля. Не знам кво ми става, просто не знам дори с каква дума да завърша изречението и с какъв препинателен знак
  • От стиховете ти които чета разбирам, че си добър и чувствителен човек и това няма как да не е така, защото все пак си ПОЕТ! Поздрвав за написаното!
  • всеки път като те чета и ми разтуптяваш сърцето!!!
  • "сълзите ти
    прогарят дупки
    в мене -

    замълчи..."-...!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...