Не вярвам в мълчаливата любов!
В ръце, които тихо обещават.
Какво? Да изкопаят между двама ров,
та лумне ли страстта, да се избавят?
Дали очите, пълни със сълзи,
ще отговорят нямо на въпроса
какво в живота толкова тежи,
че сам човек не може да го носи?
Защо да си измислям знаци там,
където думите от корен съхнат?
Дори прегръдката да е красив роман,
от препрочитане ще се изтърка. ...