Не по Давид Овадия
Не вярвам в мълчаливата любов!
В ръце, които тихо обещават.
Какво? Да изкопаят между двама ров,
та лумне ли страстта, да се избавят?
Дали очите, пълни със сълзи,
ще отговорят нямо на въпроса
какво в живота толкова тежи,
че сам човек не може да го носи?
Защо да си измислям знаци там,
където думите от корен съхнат?
Дори прегръдката да е красив роман,
от препрочитане ще се изтърка.
Да си отглеждам зайче по-добре!
Ще си го гушкам, милвам и обичам,
а то със свойто шепнещо носле
във вярност може би ще се зарича?
Аз вярвам само в смелата любов!
Която дръзва да руши прегради,
издигнати от някой "дървен философ",
че обич трябва тихо да се страда.
Любов, която сбира ветрове
и с тях по пътя си помита всичко,
изпречило се в жалък опит да я спре;
спонтанна, устремна, първична.
Любов, която няма да се убоѝ
да литне в смях и плач, и песни,
и с всяко свое действие кънти.
Аз вярвам в любовта. Изречената!
© Таня Донова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Люси!
-
И аз вярвам в смелата любов... и откритата. Чудесен стих🌻
-
Албена!
Благодаря ти! -
Смела и силна теза, убедително защитена. Приковаващ финал. Браво!
-
Я, виждам двойно!
Ооо, то били две Светлушки, затова!
Христинче-Светлинче, аз ли какво съм? То се знае... "Напаст божия"! -
Невероятна си...
-
Аз съм била “Ветрена мелница“!! А ти какво си?! )))))
-
Кери, прибирам си поздравчето и няма да си го дам на никой!
-
С Иренка! Поздравче от мен!
-
Людмил, всичко опира до темперамент, нали!
Вероятно си прав за "срока на годност", все пак мълчаливата любов няма от какво да се изтощи... освен от чакане! Въпреки че продължителността е също толкова относителна и субективна, колкото и самото изразяване на любовта. Като се абстрахираме обаче, от семантиката на "мълчалива" и "изречена", истината е, че обичаш ли, трябва да го казваш! И съвсем нямам предвид папагалското повторение на "обичам те", нито дори сладките обръщения към партньора или продължителните разговори. Точно на теб няма да обяснявам начините, по които се изрича любовта
Много благодаря на всички! Желая ви всеки да намери поне един начин днес да изкаже обичта си, било към дете, съпруг, приятел или любим! -
Чудесен стих! Браво!
-
и аз в такава Любов вярвам.
Вече ми е любимо! -
Харесах много!
-
Хубаво е!
-
Чудесен стих!
-
Е, и мълчаливата любов не е за изхвърляне. В повечето случаи преживяемостта й е по-голяма от тази на действената, изричаната, воюващата. Но това не е достатъчно да я направи по-добрата и по-пълноценната.
-
Много ми хареса!
-
Майка, на готин човек всичко му отива! Най-вече Любов!
Ивелина! -
ей, доживях да ме възпеят, че и ми отива новото име Любов
-
Поздрави, много хубав и смел стих за любовта!
-
Нека е контрапункт, Краси!
Поласкана съм и ти благодаря!
ПП Мина ми през ума това, за двусмислието, но да приемем, че съществува само във вида: пряко (изразена с думи) и преносно (изречена с дела) значение
Лебовски, мерси! -
чудесно!!
-
Последната дума внася едно двусмислие. Дали не е обръщение към главната ни редакторка?
Надобряваш, Таняя! Вече мина на диалози с големите. Може и да не е по... да не е диалог, добре. Нека е контрапункт.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
