Не поглеждам назад
И не искам да знам, и да помня изобщо не искам,
паметта ми да бъде по-къса от зимния ден.
За каквото горях и умирах – си струваше риска,
щом израснах и дълг не остана докрай неплатен.
Колко песни изпях, колко съ̀лзи преглътнах... Едва ли
някой някога толкова дълго е плакал и пял.
Писах стихове много – душата да биха побрали
и света ми – ту рухнал, ту светъл, ту ангелски бял.
Не поглеждам назад, що е път все напред е, открит е,
нямам минало вече. На кръст го сама приковах.
И открито, и честно поглеждам живота в очите,
но пощада не моля, щом обич е смъртният грях,
който прави за мен недостъпни небесните двери.
И защо ли? Защтото светът е обръгнал и сам.
Ала щом любовта ми пътеката в мрака намери,
на олтара ѝ тихичко прошка сама ще си дам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
и прочие.
