На всички минали, настоящи и бъдещи студенти - Честит празник!
Не сме тук обаче, да празнуваме естествените науки, а със съвсем друга цел - да дадем път на творческата мисъл, разгръщайки я в целия й потенциал, и черпейки вдъхновение от реалния живот, да я издигнем отвъд висотите на ума, там, където тленните преживявания се сливат с надживелите времето търпение, постоянство, обич, но също така и да превъзмогнем грешките си, водени от прошката.
Или както казва Izku6enie (Зорница Петровска) ... отново е декември и съзнателно или не, винаги си правим равносметка за изминалата година. И винаги изниква въпросът - сгреших ли някъде? Та ми се иска темата да е свързана със "За грешката и прошката", да си направим равносметка на своите собствени и на чуждите грешки и доколко сме склонни да простим на другите и най-вече на себе си. За да можем да започнем новата година начисто.
Ами... да я започнем!
Общи условия за Конкурсите:
Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
Конкурсът се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на конкурса. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в конкурса. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
С две прашинки любов залепен е денят,
тъмнината отвънка е бяла,
сто снежинки по клоните тихичко спят,
а луната зад хълма избяга...
... Не пресмятам живота, той сам се дели́, ...
Грешките – те са нашите вечни уроци,
с болка рисуват на живота картините.
С тях ние се учим, макар и в пороци,
вгледани в себе си, притихнали в дните.
Но прошката – тя е светла ръка, ...
Съблича се тайно залезът в здрача,
бавно изгрява звездата отвън.
Хайде, кажи ми сега, познавачо,
дали е реалност или пък сън?
В снежните улици тихо закрачи ...
Тази страна на медала е дяволски тежка.
Колко надежди погреба, усмивки смрази.
Беше неволна, безпочвена, глупава грешка.
Но не пропусна целта, всичко живо срази.
Пàри до болка и с времето се окопава. ...
И не искам да знам, и да помня изобщо не искам,
паметта ми да бъде по-къса от зимния ден.
За каквото горях и умирах – си струваше риска,
щом израснах и дълг не остана докрай неплатен.
Колко песни изпях, колко съ̀лзи преглътнах... Едва ли ...
На Зори - да се събере и да продължи по пътя си!
Never free, Never me, So I dub thee unforgiven (Metallica, 1991)*
Разпилях си последните атоми,
вече нямам космичен заряд.
Побеля твърде рано косата ми, ...
Изпращам и тази поредна година
и пълна е моята чаша пак с лед –
сипѝ ми догоре да пия за теб!
Усети ли ти как набързо отмина?
Какво ще започнеш начисто от утре? ...
Грешна дума, точка, сричка-напиши тогава логическа диктовка!
Разбираш вече-в изречението е сгрешено откровението!
Есета разни, уроци празни-нека спрем за малко, думите са ясни!
Шестицата ни трябва-да покажем настоятелно, поне че смятаме старателно!
Корен, знаци, скоби, цифри-за кой ли път, пак сгреш ...
Една сълза по скулите търкулна
соленото на трудния живот.
Безсмислено от нищото се втурна,
запазила горчивото в амок.
По нишките преплетени изкусно ...
Какво за прошката? Нима не ти е лесна?
Като последен фас за стотен път.*
Като поука на прочувствена пиеса.
Като живот, измислен в детски кът.
Какво за прошката? Сам виждаш, че е проста: ...
Грешки, оставени без коментар,
дребни неистини, уж неизречени.
Мисля си: тази любов на кантар
тежка е – вече напълно обречена?
Губя се, лутам се в тъмния хлад, ...
След краткото очакване се мръква.
Един след друг прозорците угасят...
Надеждите от раклите измъкват
сънища, в които ни унасят.
Повеждат ни по пътища незнайни ...
Сега прости! Обичай свободата!
Прости им в себе си и замълчи.
Нали те виждат? Само че треската!
Гредата ги премазва. И личи!
Небето им изпрати бурен вятър, ...
Отново Коледа на прага чука
и свети Новогодишната елха:
Ето, че организирахме се за Коледните ни тържества!
Отново грим, прически, токове големи,
а може къси рокли, с голи гърбове ...
Бесилото е вече построено!
Снегът прехвърча в този късен час.
Тълпата знае, всичко е решено.
Тълпата знае. А дали го зная аз?!
Нозете ми в снега остават дири, ...