Не помниш ли?
В зениците на суетата,
лежи ранена гордостта
и с кръв рисува празнотата
родена в пулса на греха.
Красива ,алчна, безчовечна,
съблякла всякаква вина,
танцува властно във душите,
приспива даже паметта.
Не помниш ли земята родна,
в която ровеше с ръце?
Не помниш ли детето чисто,
облякло синьото небе?
Не помниш ли пътеката към мама,
към бащиния дом и радостта,
нима забравил си че Рая,
живее в малките неща?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Людмила Стоянова Todos los derechos reservados
