9.02.2015 г., 12:41 ч.

Не помниш ли? 

  Поезия » Философска
623 0 1

В зениците на суетата,

лежи ранена гордостта

и с кръв рисува празнотата

родена в пулса на греха.

 

Красива ,алчна, безчовечна,

съблякла всякаква вина,

танцува  властно във душите,

приспива даже паметта.

 

Не помниш ли земята родна,

в която ровеше с ръце?

Не помниш ли  детето чисто,

облякло синьото небе?

 

Не помниш ли пътеката към мама,

към бащиния дом и радостта,

нима забравил си че Рая,

живее в малките неща?!

 

© Людмила Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силновъздействащ, сътворен със завидно поетично майсторство
    стих,който докосва сърцето, и кйто съдържа важно и актуално послание!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??